Имплозията на Титан и кризата на компетентността
Автор: Владислав Апостолов Следвайте " Гласове " в Телеграм
Когато споделяме, че преобладаващата идеология на идентичностите трови и покварява всеки аспект на живота това не е просто пресилване в търсене на натруфен сензационализъм. „ Сглобката “, която от време на време назоваваме „ съвременен напредничав демократизъм “, излива в публичния организъм отровен коктейл от критическа расова доктрина и фанатични джендър фиксации, който разяжда комплицираните човешки връзки като киселина.
Тук не става дума единствено за мракобесните екстремистки есета в „ Ню Йорк Таймс “, „ Вашингтон Поуст “, „ Гардиън “ или техните евтинки, някак наивно туземни и по кучешки лоялни български аналози.
Ирационалното, само че институционално вманиачаване в пол, генезис и цвят на кожата основава систематична рецесия на компетентността и реорганизира обществото по отношение на капризите на невротични деятели с култ за реваншизъм против цялата цивилизация, против всичко обикновено и работещо.
Вирусът на съзнанието, както го дефинира Илон Мъск, поразява наред, само че е изключително инфектиран в средите на по този начин наречените западни елити. Джордж Оруел бе рекъл преди доста време - „ Някои хрумвания са толкоз глупави, че единствено интелектуалци могат да имат вяра в тях “.
За страдание откриваме мутиралото ДНК на модерния демократизъм даже в нещастието с батискафа „ Титан “, който по този начин и не се завърна след туристическо втурване до останките на „ Титаник “ на дъното на Атлантическия океан. Катастрофална имплозия под чудовищното налягане на безмилостната океанска маса най-вероятно е смачкала дребния подводен уред за елементи от секундата. Внезапна крах за петте индивида в клаустрофобичното пространство на „ Титан “. Сред тях и Стоктън Ръщ – създател и изпълнителен шеф на компанията, която от няколко години провежда тези рискови спускания - „ ОушънГейт “.
В идващите дни и седмици специалисти ще изследват откритите остатъци и ще предложат на публиката детайлни версии за аргументите. Неизправност, повреда, цепнатина в батискафа, проблеми със узаконяването и цялостния пробен дизайн на подводния съд, занемаряване на протоколи за сигурността... Ще се напомнят свидетелствата на някогашен чиновник на компанията за нередности, ще се цитира сериозното мнение за „ ОушънГейт “ на режисьора на „ Титаник “ Джеймс Камерън, спускал се над 30 пъти до останките на кораба.
Но има един главен роман за рецесията на компетентността, провокирана от диктатите на демократичната идеология. И този роман несъзнавано звучи от устата на към този момент заровения при историческия „ Титаник “ и личния му „ Титан “ създател на компанията „ ОушънГейт “ Стоктън Ръш.
Ето неговите лични думи в скорошно изявление: „ Когато стартирах този бизнес, осъзнах, че доста други сходни компании за подводници обичайно наемат някогашни военни и това, което се вижда е пасмина от 50-годишни бели мъже. Но аз желаех нашия отбор да бъде по-млад и въодушевяващ... Ние може да упражняваме всеки да ръководи нашия батискаф, използваме джойстик за геймъри и всеки може да го прави. “
Ето я проказата, отровата, дълбоката идеологическа разруха на съвремието. Един бял мъж с опит не желае да наема други бели мъже с опит, тъй като не били „ вдъхновяващи “. Той умишлено или неумишлено рецитира екстремисткото евангелие на прогресивния демократизъм. На международния умнокрасивитет на идентичностите, предназначен да се спусне сполучливо до „ Титаник “ незабавно след следващия митинг и новия грант.
Само дето няма да е сполучливо. Историята на демократичната надмощие е история на неуспех и дисфункция. На ПР и маркетинг тактики като сурогат на същински качества.
Преди години един изключително „ невдъхновяващ “ бял мъж на към 50 години прикова вниманието на света като по знамение приземи аварирал аероплан на река Хъдсън и избави живота на всичките 155 индивида на борда. Днес капитан Челси „ Съли “ Салънбъргър не е мечтан. Той е жигосан по раса, пол и възраст. В „ Атлантик “ и „ Ню Йоркър “ не утвърждават неговата порода. Мразят се нещата, които не може да промени и не зависят от него. Ала които завладелият всички институции прогресивизъм е трансформирал в бойни крясъци на своята гражданска война на разложението.
Всеки ден от Съединени американски щати и Западна Европа доближават вести за проблеми в комплицирани системи, които трагично са трансформирали своя метод на работа. Вече не се търсят най-способните и опитните, без значение от цвят, пол и генезис. Вече всичко е въпрос на квоти, на сакралните за либерализма литургии за „ многообразие и тъждество “. Но не е задоволително да искаш повече разнообразни на високи и значими позиции. Сега би трябвало интензивно да не искаш бели мъже на междинна възраст. Прокажените на напредъка, прогонените от представлението. Затова трагично починалия Стоктън Ръш не споделя в това изявление, че просто желае млади и разнообразни хора. Не, това към този момент не е задоволително. Той е програмиран да съобщи, че не желае „ пасмина от 50-годишни бели мъже “.
Резултатите са налице. Когато бизнес моделът ти включва комплицирани машини и рискови интервенции, може би наемането на хора би трябвало да става по достижения и опит, а не по цвят на кожата и „ чувство за ентусиазъм “. Може би... Но пък тогава компанията ти няма да получи положителни резултати по „ дайвърсити “ показателите на неправителствените организации, стискащи цялата цивилизация в клетите си клещи. Е, клиентите ще са живи, но режимът ще се мръщи. Ах, каква корпоративна алтернатива...
Разгулното разкачване на старите системи продължава. Очаквайте още доста „ вдъхновяващи “ образци за връхлитащата ни рецесия на компетентността.
Инфо: БНР
